Размислите на един благородник и философ - Франсоа Дьо Ларошфуко
Франсоа VI дьо Ларошфуко (фр. François VI, duc de La Rochefoucauld) е френски писател и философ, роден на 15 септември 1613 г. в Париж. Той е автор на редица съчинение с философско-моралистичен характер Принадлежал е към рода от Южна Франция Ларошфуко, а неговият прадядо е Франсоа дьо Ларошфуко е бил убит през Вартоломеевата нощ на 24 август 1572 г.
Младият Ларошфуко получава своетвъзпитанието си във френския кралски двор, където още от в юношеството се е оказал заплетен в множество интриги. Въпреки това, след смъртта на кардинал Ришельо (Armand-Jean du Plessis, duc de Richelieu), с когото сериозно е враждувал, Ларошфуко започва да става все по-популярен и значим в кралския двор. В течение на много години, важна роля в живота му е играла херцогиня Дьо Лонгвил (1649—1672).
В резултат от богатият му жизнен опит, на бял свят излиза и неговият сборник с афоризми „Максими“ (Maximes), откъси от който публикуваме тук. Неговото остроумие, проницателност и точност на изводите са поразителни и до ден днешен. Думите на Франсоа дьо Ларошфуко респектират със своята непреходност и необорима точност.
Друг важен труд на Ларошфуко са неговите „Мемоари“ (Mémoires sur la régence d’Anne d’Autriche), издадени през 1662 г. Те се считат за ценен източник на сведения за времената на Фрондата*. В тях Ларошфуко подробно описва политическите и военните събития, като говори за себе си в трето лице.Историята с диамантения накит на кралица Анна Австрийска, стояща в основана на романа на Александър Дюма – „Тримата мускетари“ е взета от „Мемоарите“ на Ларошфуко. В романа „Двадесет години по-късно“, Ларошфуко е представен със своя предишна титла – принц дьо Марсийяк, като човекът, опитващ се да убие Арамис (който всъщност е измисленият персонаж в романите на Дюма, който няма реален прототип).
Последните години от живота на Франсоа дьо Ларошфуко са били помрачени от болести и той умира на 17 март 1680 г.
Фронда * С това наименование са обозначават противодържавните бунтове във Франция в периода 1648 г. – 1653 г., който на практика са представлявали гражданска война
Семейният замък Вертей в Вертей-сюр-Шарант,където Ларошфуко живеел, когато посещавал
провинцията
Максими и размисли
Ако другите знаеха подбудите ни, щяхме често да се срамуваме и от най-благородните си постъпки.
В ревността има една част любов и 99 части самолюбие.
Досаждаме често на другите, макар да смятаме, че не можем да им бъдем досадни.
Гордостта има по-голям дял в укорите ни към тези, които вършат грешки, отколкото добротата ни; и ние повтаряме тези укори не толкова за да поправим хората, колкото за да ги убедим в нашата непогрешимост.
Да се прибягва често до хитрост, е белег на нищожен дух и всеки, който си служи с нея, за да се прикрие в даден случай, почти всякога се разобличава в друг случай.
Върховната проницателност се състои в това, да знаем истинската стойност на нещата.
Доброто, получено от някого, ни налага да търпим и злото, което той ни нанася.
Ако ние сами не ласкаехме себе си, ласкателството на другите не би могло да ни навреди.
Голяма лудост е да искаш само ти да си мъдър.
Добрият вкус се дължи повече на разума, отколкото на духа.
В темперамента ни се крият повече недостатъци, отколкото в ума ни.
Ако сами нямахме недостатъци, не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите.
Великите и бляскави дела, които заслепяват очите, биват представяни от политиците като последици от велики планове, когато обикновено те са последици от настроения и страсти. Така войната между Август и Антоний, която се приписва на честолюбивия стремеж на всеки от тях към световно господство, се е дължала може би само на тяхната ревност.
Колкото и бляскаво да е едно дело, то не може да се счита за велико, ако не се дължи на велик замисъл.
Всякога обичаме хората, които се възхищават от нас, но не всякога обичаме онези, от които се възхищаваме.
Ако сами не бяхме тъй горделиви, не бихме се оплаквали от гордостта на другите.
Защо помним с всички подробности това, което се е случило с нас, а сме неспособни да запомним колко пъти сме разказвали за него на един и същи човек?
Злото, което вършим, не ни навлича толкова преследване и омраза, колкото добрите ни качества.
Висшата доблест се състои в това, да се прави това в самота, което хората дръзват да направят единствено в присъствието на много свидетели.
Внушаваме си често, че обичаме по-могъщите от нас, когато всъщност приятелството ни тук почива само на интерес. Ние се сближаваме с тях не поради доброто, което искаме да им сторим, а поради доброто, което искаме да получим.
Една от причините да намираме толкова малко хора, способни за разумен и приятен разговор, е тази, че почти всички мислят повече за това, което желаят да кажат, отколкото да отговорят точно на онова, което им се казва. Най-ловките и най-учтивите се задоволяват само да си дават вид, че внимават, докато същевременно в погледа и настроението им личи разсеяност за това, което им се казва, и нетърпение да се върнат на това, което те искат да кажат. Те би трябвало да разберат, че са избрали лошо средство да се харесат на другите или да бъдат убедителни, щом така настойчиво се стремят да се харесват на самите себе си, и че да се слуша добре и да се отговаря добре, е едно от най-големите съвършенства, които могат да се постигнат в разговора.
За понасяне на щастието са необходими по-големи добродетели, отколкото за понасяне на нещастието
Забравяме лесно греховете си, когато ги знаем само ние.
Завистта е още по-непримирима от ненавистта.
Има безброй начини на поведение, които изглеждат смешни, макар да почиват на умни и здрави, но скрити основания.
Има хора, които ни отвращават въпреки достойнствата си, и други, които ни харесват с недостатъците си.
Истината не постига толкова добро в обществото, колкото зло причинява нейното привидно наподобяване.
Истинското средство да бъдеш измамен е да се мислиш по-хитър от другите.
Който вярва, че може да намери сили у себе си, за да се лиши напълно от обществото, се лъже много. Още повече се лъже обаче този, който вярва, че обществото не може да се лиши от него.
Който живее без лудории, не е толкова мъдър, колкото сам вярва.
Който прекалено се занимава с дреболии, обикновено става неспособен за големи работи.
Ласкателството е фалшива монета, която добива стойност поради нашата суета.
Лудориите ни придружават през всички периоди на живота. Ако някой изглежда мъдър, то е, защото лудориите му съответствуват на възрастта и материалните му средства.
Малцина са достатъчно мъдри, за да предпочетат укора, който ги ползва, вместо похвалата, зад която се крие измяна.
Нашето самолюбие страда по-силно при осъждане на нашите вкусове, отколкото при отхвърляне на нашите мнения.
Някои лоши хора щяха да са по-малко опасни, ако нямаше въобще никакво добро в тях.
Няма достатъчно проницателен човек, способен да разбере злото, което сам върши.
Обещаваме според надеждите си, а изпълняваме обещанията според страха си.
Омразата ни към фаворитите не е нищо друго освен желание да бъдем сами фаворизирани. Огорчението, че не сме получили такава благосклонност, се успокоява и облекчава чрез презрението ни към всички, които са я получили. При невъзможност да им отнемем това, благодарение на което всички околни им засвидетелстват уважение, ние им отказваме всяка почит.
По-лесно е да изглеждаш достоен за служби, които не заемаш, отколкото за служби, които изпълняваш.
По-лесно е да пренебрегнеш изгодата, отколкото да се откажеш от прищявката.
Старците обичат да дават добри наставления, за да се утешат, че не могат вече да дават лоши примери.
Сърцето подвежда всякога ума да прави глупости.
